- професор по социология в колежа Уилямс, САЩ. В началото на 70те години на миналия век изследва моралните императиви на средния ръководен състав в голяма американска банка. Получените данни го карат да разшири изследванията си и да ги издаде в книга - "Moral Mazes: The World of Corporate Managers". Представям някои изводи в резюме:

Етиката на бюрократа:
- Ръководителят еднолично определя професионалната етика. Той задава целите и оценява усилията по достигането им. Няма фиксирани критерии за оценяване производителността на труда - всичко зависи единствено от интерпретацията на шефа. По този начин способностите и трудолюбието не винаги се възнаграждават. Целите често се преопределят;
- Шефовете винаги ръководят организациите в интерес на себе си и основните си дружки. Те поставят навсякъде в йерархията лица, които се съобразяват с този принцип. Те диктуват както действията, така и границите за обсъждане на тези действия. Те изграждат системи, разделящи производителността от заплащането (пример за което са неизменно високите възнаграждения на директорите - и при добри, и при лоши бизнес-резултати). Ръководителите раздават премии на приятели и наказания - на противостоящи. И така с течение на времето те почват да си вярват, че заслужават безусловно облагите, които им носи поста им;
- Отношенията ръководител-подчинени са като между феодал и васали. Подчинените дължат вярност на шефа си, а той има задължения към верните: защитава ги при конфликти с други шефове, а при повишение ги издига заедно със себе си;
- В корпорациите няма надеждни системи за проследяване на отговорността за дадено решение или действие. Затова топ-мениджъра на даден сектор бива поощряван или обвиняван за случващото се по време на неговото управление, независимо дали има заслуга. Мениджърите на свой ред се опитват да избягват обвиненията, като прехвърлят отговорността на други шефове (и в частност - на предшественика си);
- Бюрокрацията отделя мениджърите от последствията на техните действия (например, те не се срещат с работниците, съкратени поради тяхно решение за реорганизация). Това повлиява начина на мислене - концентрацията пада върху краткосрочните перспективи, с изразена склонност към опростенчество, аналогична на идеологическите методи за съставяне на програми за политически действия без отчитане (дори с пренебрегване) на някои последствия (например човешките загуби!);
- Този разрив между действия и последствия стимулира и стремежа към кариерно движение нагоре. Разбира се, съществува опасността скоро след повишението да се наложи поемане на вината за неприятности, причинени от предшественика. Затова идеала е бърз кариерен ръст до нива, където вече е разрешено прехвърлянето на отговорността;
- Бюрокрацията поражда избягване на отговорността. Проницателните и амбициозни мениджъри отлагат вземането на важно решение, докато то стане абсолютно неотложно. В такъв момент обикновено избора между възможни решения вече е от малък до никакъв. Но дори тогава мениджърите се стремят да привлекат колкото могат повече хора в процеса на вземането на решението. Така те си осигуряват възможности за размиване на отговорността в случай на неуспех;
- В същото време общоприетият морал и очакванията на обществото принуждават мениджърите да разглаголстват за `повишена морална отговорност` и `строг контрол`. По тази причина най-важното професионално качество на ръководния персонал в големите организации става умението да се изобретяват обяснения, да се извъртат публични изявления и да се говори двусмислено. За развиване на това умение големите организации регулярно наемат интерпретативни експерти - специалисти по `конструиране` на фиктивни реалности със съответна терминология (евфемизми).

Интервю с професора - на руски: http://www.chaskor.ru/article/robert_dzhekal_ierarhicheskaya_struktura_byurokratii_takova_chto_otnosheniya_rukovoditelya_s_podchinennym_yavlyayutsya_feodalno-vassalnymi_15945

Книгата - на amazon.com: http://www.amazon.com/Moral-Mazes-World-Corporate-Managers/dp/0195060806